За мен | Биография
Обичам да рисувам. По всякакъв начин. Винаги са ме привличали знаци, символи, артефакти, абсурдът… Вълнуващо за мен в една картина е онова, което стои зад очевидното. В работите си постепенно се освободих от цвета, стигнах до трайни предпочитания към просто, лаконично и сдържано изображение. Исках да създам мелодии с два клавиша.
С гравюра на стъкло се занимавам отскоро. Стъклото е божествен материал. Веднъж видях как лъч светлина премина през стъклена пластика, също като Бунюеловият лъч по ръба на чашата. Беше вълшебно, но аз не можех да направя нищо стъклено, освен пак да рисувам. Този път с инструмент. Възможността да се насложат две рисунки една върху друга ме забавлява. Първо основа – силует, после рисунка – гравюра. Гравирането на стъкло е моето сегашно приключение.
СТЪКЛЕНИ РИСУНКИ
Откритията в новото приключение на Дарина представляват композитни произведения, комбиниращи съдържанието и въздействието на трите си пласта – константната основа, гравираната върху стъклото рисунка и самата естествена, разтворена във въздушния пласт светлина. Така променящите се с ъгъла на наблюдение творби на Дарина получават и допълнителен акцент от зоната на опарта.
В нормативен план „стъклените рисунки“ на Дарина, както и всяко друго произведение на визуалните изкуства, демонстрират съотношението на двата свои компонента – стилистически и наративен. Първият би могъл да бъде определен като естетика на графичния минимализъм, намиращ се около границите на нефигуративността. А вследствие на горното наративният на практика отсъства и е превърнат в антинаративен. Заменен е с нещо много по-адекватно по отношение на езика на съвременните арт форми: асоциативно въздействащият ключ към индивидуалните разчитания.
Чисто естетският конфликт между бяло и черно, между силует и щрих, между плоскост и обем, оставащ в граничната зона между образа и отсъствието му, се превръща в извор на сетивни внушения. А самите те в конкретността на тази експозиция се изпълват със знаците на някаква монументална антиутопия, по-скоро дори дистопия на далечно минало или на близко бъдеще, в която присъстват форми, обеми и тотеми в ситуации, откъснати от място и време.
Присъстват и движение, и плътност, и застинал звук, а също и напрежение и баланс, всичко това, обединено от логиката на сътворената от художничката композиция и естетика. Качествата на последната са резултат от нещо особено интересно: яркоцветният, до неотдавна подробно детайлният живописец Дарина Цурева е фокусирала полихромността на по-ранното си творчество в една точка, концентрирала го е могъщо в черното, което всъщност е отсъствие на цвят, и в бялото, събиращо целия спектър в бързо въртящия се диск с цветната таблица.
Поотделно и черното, и бялото са еманация на невидимост, но с оригиналия опит на своите гравирани стъклени творби Дарина ги е превърнала в произведения, излъчващи графичната мистика на тайнствени и непознати идоли. Редукцията на спектъра до черно и бяло превръща метода в изобразителен двоичен код, с който авторката постига еквивалент на полихромията, а в съчетанието на колажните пластове и игрите на светлината през гравираната стъклена повърхност тя успява да открие нещо наистина рядко – 50 нюанса черно.
Филип Зидаров
ГРАФИЧНИТЕ ОПУСИ НА ДАРИНА ЦУРЕВА
Винаги съм възприемала живописта на Дарина Цурева като тържество на цвета и свободната форма – въплъщение на положителни емоции и категорична жизнена позиция. Но бях истински удивена от последната й изложба – графични творби, по-точно гравюри върху стъкло, показани в галерия Стубел. Възприех ги като откровение – въпреки, че минаха месеци, не избледняха в паметта ми и продължават да ме глождят с привидната си простота.
Съществени елементи в изграждането на целостта на тази колекция са едрите обеми и пространствената широта, необичайно построените ракурси и асиметрии, заедно с умишлената композиционна фрагментираност.
Неточно е да се каже, че Дарина изобразява конкретни обекти, въпреки привидното им отнасяне към реалността (Скрап, Падащият храм, Непозната форма) и точното им озаглавяване (Арена, Спирала, Привличане) или съзираните в тях познати технически конструкции (пружина, арка, мост и т.н.).
Формите – впечатляващи с образната си мощ и категорична неочакваност на присъствието си, са станали градивни елементи на имагинерна самодостатъчна художествена реалност, а не изображения на реално съществували обекти.
За да пресъздаде убедително своето усещане за условните граници на художественото пространство и форми, Дарина Цурева е разработила тяхното двупланово възприемане. Това е наложило да си „съчини“ своя техника като намеси и други средства в графичното изразяване.
Деликатното гравиране на обектите върху стъкло, двойната рамка в която е вградена стъклената плоскост и „дълбоката“ пауза между гравюрата и тъмния фон образуват художествено тяло като че ли от нов жанр.
Защото то не е само носител на графичен образ нанесен върху лист хартия и ограден в рамка, нито просто плоска матирано-прозирна гравюра върху стъклото, а добавя в него и реалността на същинското физическо пространство. А то от своя страна осигурява възможност гравюрите да се възприемат и в богатството на различните си ракурси и неочаквани пространствени измерения.
Дали тази колекция отразява по-цялостен поврат или следващ творчески период на авторката си или е просто попътен експеримент, като че ли не е толкова важно.
По-важно ми се струва осъзнаването, че пред очите ни се е родил феномен – съдържателно наситен, пластически защитен и технически изведен до убедителна образна категоричност.
При цялото изобилие от изображения, сюжети, технически похвати и индивидуални почерци в съвременната графика, неговата монолитност идва да ни припомни, че е възможно формата и съдържанието да се вместват и изчерпват едно чрез друго.
В случая, смисловото насищане и формалните решения са като двете лица на монета – нямат и не могат да имат самостоятелен живот извън взаимното си съ-съществуване и проникване.
Виолета Василчина